or, Give me All your Loving
Ти вещица си стара, с душа изпълнена докрай с поквара,
а аз- магьосник зъл, във битките с измисления бог закоравял.
Искаш ли да станеш моята Любима вечна? Да ми пристанеш.
Искаш ли, прекрасна моя, да правиме Любов?
Мръсна, естествено, ужасно мръсна,
перверзно нестандартна.
Порочна, от змии и гущери
благословена, смъртоносна, страстна, без правила.
От теб гърмящия език, коварно блазнещ, раздвоен,
естествено проникващ в мен,
а гущерите ще доставя аз.
По книга стара.
От себе си ще ги извадя, ще ги изкормя със наслада,
А ти ще гледаш отстрани, извита, страстна,
в отровата си вечно млада, от любовта изстиваща,
мъртвешки сластна.
И с кожата студена на мъртвото животно ще се срастна.
Ще ти предложа да влезеш в мене,
хладна, хлъзгава, любящо
безпристрастна.
Да влея заразената си гъста кръв във теб, докато се смесва, бавно,
изцъклено трептящо.
Телата свои, хлъзгави, студенокръвни
да слеем, и вечната любов от лепкавата тиня да отлеем.
Яйца ще се оформят в твоята утроба безпогрешна,
със ципа бяла, изваяна от моя лед,
и ще се хранят, хладни, хищни, гладни
от твоята плацента, усукана като въже дълбоко в теб.
Оплоденото ти тяло как расте ще наблюдавам,
до теб, Любима, от акта ни порочен,
удовлетворен,
безчувствено успокоен.
Ще ги заровиш в пясъка студен, яйцата
Докато дочакат своя ден.
Да се родят, от нашата любов, порочна,
безкрайно мръсна, дяволски разкошна.
От пясъка да изпълзят,
Изпълнени докрай със генетичната отрова,
да украсят, с неземната си грозота,
Земя, небе, вода, суета с красиви имена.
А ние с теб, две вечни земноводни,
на плажа празен ще отпиваме коктейл,
от стария добър Мерлин подарък,
и пак любов най-пъклена ще правим. На някой хлъзгав камък.
Докато следим, с зеници неподвижни, влажни, как
рожбите ни безпощадни довършват, довеждат до естествен край,
безумната творба на някакъв бездарник, извратен, напълно самозван.
Започнал толкова несръчно и оставил я, безотговорно и внезапно,
Отвратен от себе си, или навярно, просто отегчен, от резултата,
след залеза на седмия си ден…