Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2018 13:13 - Поема за любовта (не от Господа, от Сатаната)
Автор: eboa Категория: Поезия   
Прочетен: 1095 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

or, Give me All your Loving

 

Ти вещица си стара, с душа изпълнена докрай с поквара,

а аз- магьосник зъл, във битките с измисления бог закоравял.

Искаш ли да станеш моята Любима вечна? Да ми пристанеш.

Искаш ли, прекрасна моя, да правиме Любов?

 

Мръсна, естествено, ужасно мръсна,

перверзно нестандартна.

Порочна, от змии и гущери

благословена, смъртоносна, страстна, без правила.

 

От теб гърмящия език, коварно блазнещ, раздвоен,

естествено проникващ в мен,

а гущерите ще доставя аз.

По книга стара.

 

От себе си ще ги извадя, ще ги изкормя със наслада,

А ти ще гледаш отстрани, извита, страстна,

в отровата си вечно млада, от любовта изстиваща,

мъртвешки сластна.

 

И с кожата студена на мъртвото животно ще се срастна.

Ще ти предложа да влезеш в мене,

хладна, хлъзгава, любящо

безпристрастна.

 

Да влея заразената си гъста кръв във теб, докато се смесва, бавно,

изцъклено трептящо.

Телата свои, хлъзгави, студенокръвни

да слеем, и вечната любов от лепкавата тиня да отлеем.

 

Яйца ще се оформят в твоята утроба безпогрешна,

със ципа бяла, изваяна от моя лед,

и ще се хранят, хладни, хищни, гладни

от твоята плацента, усукана като въже дълбоко в теб.

 

Оплоденото ти тяло как расте ще наблюдавам,

до теб, Любима, от акта ни порочен,

удовлетворен,

безчувствено успокоен.

 

Ще ги заровиш в пясъка студен, яйцата

Докато дочакат своя ден.

Да се родят, от нашата любов, порочна,

безкрайно мръсна, дяволски разкошна.

 

От пясъка да изпълзят,

Изпълнени докрай със генетичната отрова,

да украсят, с неземната си грозота,

Земя, небе, вода, суета с красиви имена.

 

А ние с теб, две вечни земноводни,

на плажа празен ще отпиваме коктейл,

от стария добър Мерлин подарък,

и пак любов най-пъклена ще правим. На някой хлъзгав камък.

 

Докато следим, с зеници неподвижни, влажни, как

рожбите ни безпощадни довършват, довеждат до естествен край,

безумната творба на някакъв бездарник, извратен, напълно самозван.

Започнал толкова несръчно и оставил я, безотговорно и внезапно,

 

Отвратен от себе си, или навярно, просто отегчен, от резултата,

след залеза на седмия си ден…

 






Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troina - няма..жив човек,
21.01.2018 14:59
който, да може да..напише това,
ебоа...
цитирай
2. eboa - е, имаше и един негър, но той умря ...
21.01.2018 16:05
шегувам се, в джаза е :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eboa
Категория: Поезия
Прочетен: 629771
Постинги: 741
Коментари: 459
Гласове: 4214
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031